Uncategorized @bg

ЗА ONCOMPASS™

ОБЩА МОЛЕКУЛЯРНА ИНФОРМАЦИЯ

ПРОДУКТИ

ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ

БАЗА ЗА ПОЗНАНИЕ

ОНКОГЕНИ И РАК

Ракът е заболяване от генетичен произход, което се развива от дефект в гени, които кодират молекули, отговорни за комуникационните процеси в клетките. Ако дефектът в един ген може да доведе до развитие на рак в даден орган, същият дефект, независимо от хистологичния и анатомичния тип, може да доведе до развитие на рак и в други органи. Раковите клетки, които пренебрегват процесите на регулация в тялото, започват да растат неконтролируемо.

Т.нар. онкогени играят съществена роля в развитието на тумори. Онкогените са гени, чиято дефектна версия е отговорна за производството на анормален протеин, който може да превърне нормалната клетка в ракова. Съществуват и гени, които предотвратяват развитието на тумори. Това са т.нар. туморни инхибитори или тумор-супресорни гени. Подходящо описание би било следното – онкогените са педалът на газта, а тумор-супресорните гени са спирачката.

Пълната карта на човешкия геном е известна от 2003 г. насам. До сега различни туморни генетични изследвания са идентифицирали приблизително 600 туморни гени (онкогени и тумор-супресорни гени), от които 138 са отговорни за растежа на най-често срещаните тумори от епителен произход, като рак на белия дроб, рак на дебелото черво и рак на гърдата. Същият онкоген може да допринесе за развитието на тумори в няколко точки на тялото. Честотата на експресия на някои ракови гени и техните дефекти е по-висока, докато други са много по-рядко изявени, с честота само 1-2%. Въпреки това тази стойност не бива да се пренебрегва, тъй като със сигурност ще има пациенти, при които туморът е предизвикан от рядък дефектен ген, „един на сто“ дефектен ген. Препоръчва се да се тестват колкото се може повече генни дефекти едновременно.

Блокиран педал на газта: как се развиват туморите?
Клетката е като сапунен мехур със стена от липиден слой. За да може да се осъществява междуклетъчна комуникация, се изисква наличието на „молекули месинджъри“, които биват откривани от клетките чрез техните повърхностни „антени“. Когато тези антени достигнат до молекула месинджър, информацията се предава чрез т.нар. сигнални процеси към информационния и команден център на клетките, ядрото. Тези вериги, използвани за предаване на информация, са сигналните пътища.

Животът на клетките е нормален, докато не възникне комуникационен проблем в тези пътища. Процесът на развитие на тумори наподобява ситуация, в която спирачният педал засича по време на шофиране на кола. В този случай даден сигнал се предава непрекъснато и без възпрепятстване от антените на клетъчната повърхност или други молекули в клетката, които са част от комуникационната верига към ядрото. Това обаче е абнормален сигнал, защото инструктира клетките да се делят непрекъснато, да нарастват абнормално или да образуват метастази. За съжаление, клетките, които са били здрави до този момент, не са в състояние да разпознаят, че абнормалният сигнал ги насочва към погрешно превключване. Поради тази причина те започват да изпълняват инструкциите да се делят неконтролируемо. От този момент нататък, клетките започват да пролиферират и бавно се развиват туморни тъкани.

Всяка молекула от клетъчните сигнални пътища може да се „измени“, така че сигналът, инструктиращ клетката да се дели, може да започне от всяко място. Въпросът винаги е един и същ: коя дефектна молекула е отговорна за изпращането на фалшива информация към ядрото в случай на специфичен тумор? Тази молекула трябва да бъде „инструктирана“ да „престане да изпраща фалшивия сигнал!“ Това съобщение може да бъде изпратено до дефектната молекула или молекули, използвайки модерни таргетни противоракови лекарства.

ИНФОРМИРАЙТЕ ДРУГИ

Бъдете социални. Помогнете на познати в борбата с рака като ги информирате за опциите.
ONCOMPASS Gmbh.   |   Privacy Policy