Uncategorized @bg

ЗА ONCOMPASS™

ОБЩА МОЛЕКУЛЯРНА ИНФОРМАЦИЯ

ПРОДУКТИ

ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ

БАЗА ЗА ПОЗНАНИЕ

ИЗБОР НА ТЕСТВАНИ РАКОВИ ГЕНИ

ABL1

ABL1 е т.нар. протоонкоген, който може да се трансформира в онкоген, т.е. ген, който улеснява развитието на тумори в случай на генен дефект, в резултат на структурни промени на протеина, кодиран от гена. Най-честият генен дефект, засягащ ABL1, е свързан с хронична миелоидна левкемия. В този случай генът ABL се премества от хромозома 9 в хромозома 22. В резултат на това, тирозин киназният ензим, кодиран от гена, се произвежда в абнормална форма. В допълнение, активирането на ABL може да се наблюдава и при солидни тумори (рак на белия дроб или рак на гърдата).

AKT1

Генът AKT1 произвежда ензим, наречен протеин киназа В (PKB). Въпреки че AKT1 мутациите са редки, когато се появят такива мутации, те често се свързват с рак (например рак на стомаха, рак на белия дроб, рак на гърдата, рак на яйчника, рак на простатата и рак на дебелото черво). Понастоящем се разработват директни инхибитори за този AKT1.

ALK

Генът ALK произвежда протеин, наречен анапластична лимфомна киназа. Генът ALK може да има ракови ефекти по два начина. В първият случай може да създаде фузиран (слят) ген с няколко други гени; във вторият случай се появяват мутации в ALK гените. Първата група включва EML4/ALK транслокация, която се проявява при 4-7% от случаите на недребноклетъчен белодробен рак. Генният дефект се открива при други типове тумори (като тумори на дебелото черво). Вече съществува одобрен ALK инхибитор за лечение на белодробен тумор, съдържащ EML4/ALK транслокация. В допълнение, независимо от хистологичния тип, продължават и други клинични проучвания за всяка ALK мутация.

APC

АРС е туморен инхибитор или т.нар тумор-супресорен ген. АРС генът може да играе важна роля при развитието на рак на дебелото черво. APC инактивиране е най-честата мутация в този тип тумор. Мутацията на APC предизвиква и полипозни типове наследствени ракови заболявания на дебелото черво (фамилна полипоза). Фамилната полипоза е наследствено състояние, което се характеризира с образуването на стотици или повече полипи в дебелото черво и ректума. Тези полипи покриват чревната стена, от която туморите вероятно ще се развият на по-късен етап.

АТМ

Генът АТМ получава своето име от „Ataxia telangiectasia“, състояние, характеризиращо се с повишена предразположеност към развитие на тумори. Една от характеристиките на това състояние е, че при всички пациенти са налице дефекти в гена ATM, без никакви изключения. Дефектният ATM ген е свързан с повишена предразположеност към рак на гърдата и повишен риск от лимфоми и левкемия.

BRAF

В BRAF гена са открити над 30 мутации, които могат да бъдат свързани с рак. В допълнение към пигментираните тумори, най-често дефектният протеин на BRAF се среща в меланомите. 50-60% от меланомите принадлежат към тази група. BRAF мутация може да се появи по-рядко при някои други типове тумори, например при 1-3% и 5% от белодробните ракови заболявания (аденокарциноми и недребноклетъчни белодробни ракови заболявания) и рак на дебелото черво, съответно. Разработени са BRAF инхибитори за меланом, но е възможно в бъдеще тези същите лекарства да могат да се използват за лечение на рак на дебелото черво и белодробни заболявания, предизвикани от BRAF мутация.

CDH1

Генът CDH1 е тумор-супресорен ген. Генът CDH1 произвежда протеин, наречен Е-кадхерин. Функционалната загуба на Е-кадхерин или намаляването на производството на този протеин е свързано с прогресирането на тумори (недребноклетъчен белодробен рак и меланом) и метастази. Е-кадхеринът се използва от патолозите по време на диагноза за разграничаване на различните типове рак на гърдата.

CDKN2A

Генът CDKN2A произвежда тумор-супресорен протеин, наречен Р16. Този протеин играе роля в регулирането на клетъчния цикъл. В допълнение, мутациите, засягащи този ген, повишават риска от различни типове рак, особено от пигментирани тумори или меланоми.

CSF1R

При хора, генът CSF1R произвежда протеин, наречен M-CSFR. Мутациите в този ген са свързани с хронична миелоидна левкемия (вече спомената за ABL1), както и с рак на гърдата и рак на яйчника.

CTNNB1

Генът CTNNB1 произвежда белтък, наречен бета-катенин. Увеличеното производство на бета-катенин се наблюдава при рак на кожата, т.е. при базално-клетъчен карцином. В допълнение, CTNNB1 генните дефекти са свързани с рак на дебелото черво и рак на яйчника.

EGFR (ERBB1)

Генът EGFR е растежен фактор, който се произвежда от епителни клетки – най-важният регулатор на растежа в тези клетки. EGFR дефекти, мутации и мултиплициране са често срещани и се откриват в много типове рак. Те са характерни за раковите заболявания на белия дроб, но според последните резултати са открити мутации в няколко процента заболявания като рак на яйчника, рак на стомаха и тумори на главата и шията. Вече съществуват два инхибитора на тирозин киназата и две моноклонални антитела инхибитори на EGFR.

ERBB2 (HER2)

Мултиплицирането на гена HER2 е свързано с няколко типа рак. Този дефект в HER2 възниква при някои типове рак на гърдата и рак на стомаха, при една четвърт от случаите на рак на панкреаса и при 5% от случаите на рак на дебелото черво. Вече съществува моноклонално антитяло инхибитор на HER2-протеин за HER2-положителен рак на гърдата и рак на стомаха. В допълнение, в определени участъци от HER2 могат да се появяват точкови мутации. Тези мутации се срещат при някои типове рак на белия дроб (4% от аденокарциномите) и 3% при рак на дебелото черво. В тези случаи се препоръчва малък молекулен ензимен инхибитор за инхибиране на дефектния протеин, който инхибира не само EGFR, но и HER2.

ERBB4 (HER4)

Подобно на EGFR или HER2, ERBB4 (или HER4) също е растежно-факторен рецептор. Точно както при другите два протеина, HER4 също може да играе роля при развитието на някои типове тумори с епителен произход. Към момента има клинични проучвания, в които се прилагат HER-4 инхибиращи таргетни лекарства.

FBXW7

Генът FBXW7 произвежда F-box протеини. Тези протеини имат обща последователност (F-box) от около 40 аминокиселини. По време на експерименти, проведени с клетъчни линии, е установено че генетичните дефекти са свързани с развитието на рак на яйчника и рак на гърдата.

FGFR1

Генът FGFR1 кодира протеин, улесняващ растежа на фибробласти. Дефектите в FGFR1 са свързани с различните типове рак на гърдата, рак на простатата, рак на пикочния мехур, меланоми и рак на белия дроб.

FGFR2

Генът FGFR2 произвежда протеин със същото име, който също стимулира растежа на фибробласти. Дефектите в FGFR2 могат да увеличат риска от рак на гърдата с 2-4%. В допълнение, те са свързани с рак на матката, рак на белия дроб, рак на стомаха и рак на яйчника.

FGFR3

Дефекти в FGFR3 гена са свързани с формирането на тумори на пикочния мехур. Според данни от изследване, 50% от туморите на пикочния мехур са причинени от дефекти в FGFR3. В този ген има 3 участъка, които съдържат над 90% от мутациите. Тези участъци трябва да бъдат тествани, за да се избере подходящата лекарствена терапия.

FLT3

FLT3 генът произвежда FLT-3 протеин, известен също като CD-135. Това е рецептор, който се намира на повърхността на клетките, от които се формират клетъчни елементи на кръвта. FLT3 е протоонкоген, т.е. ако се появят мутации в гена, той се трансформира в онкоген, което може да улесни развитието на тумори. Типовете рак, които могат да бъдат свързани с FLT3, са например остра миелогенна левкемия, за която обещаващо активно вещество е sorafenib, използвано и при рак на черния дроб.

GNAS

GNAS, който кодира протеина GNAS, е свързан с рак на панкреаса, съгласно публикувани през 2011 г. резултати.

HNF1A

HNF1A мутациите са свързани с рак на панкреаса и рак на черния дроб (публикувани през 2011 г.).

HRAS

HRAS мутациите са особено често проявени при тумори на главата и шията (22%). Това е индиректен таргет за лекарства и отрицателен предиктивен биомаркер за инхибитори на EGFR. Това означава, че в присъствието на HRAS мутации, EGFR инхибиторите няма да бъдат ефективни.

IDH1

През 2009 г. е установено, че IDH1 мутациите са свързани с най-често срещания тип мозъчни тумори – глиоми.

JAK2

Изследвания досега посочват, че дефектите в JAK2 гена са свързани с няколко типа хематопоетични тумори.

JAK3

Последните проучвания показват, че в допълнение към хематопоетичните тумори, дефектите в JAK3 гена са свързани с някои типове рак на белия дроб.

KDR

KDR генът кодира VEGF рецептор, наречен VEGFR-2. Съдовият ендотелен растежен фактор (VEGF) играе важна роля в хематопоезата. Последните проучвания показват, че мутациите в този ген са свързани с рак на простатата.

KIT

Генът KIT кодира протеин, наречен c-KIT (CD117), който е клетъчно-повърхностен растежно-факторен рецептор. KIT мутациите се срещат в рядко срещани типове стомашно-чревен рак, стомашно-чревен стромален тумор и мозъчен тумор (глиом), в някои типове рак на черния дроб (хепатоцелуларен карцином), бъбречно-клетъчен тумор (бъбречно-клетъчен карцином), миелоидна левкемия и злокачествен пигментиран рак на кожата, някои меланоми. KIT мутации присъстват и при 2% от случаите на дребноклетъчен белодробен рак.

KRAS

Един от най-разпространените онкогени. Неговата активираща мутация може да настъпи на практика при всички солидни тумори, най-често в аденокарциноми на панкреаса, дебелото черво и белия дроб. Той е индиректен таргет за лекарства и биомаркер на неефективността на инхибиторите на EGFR.

MET

Клетъчно-повърхностен растежно-факторен рецептор. Неговата активираща мутация и мултиплициране се появяват в няколко типа тумори. Неговото активиране може да бъде отговорно за вторичната резистентност към терапии с EGFR инхибитор. С друга индикация, за неговото инхибиране се предлага двоен инхибиторен агент на ALK/MET. В допълнение се разработват някои други активни вещества.

MLH1

MLH1 генните мутации са свързани с т.нар. синдром на Lynch, който е тип наследствен неполипозен рак на дебелото черво.

MPL

Последните проучвания показват, че MPL генните мутации са свързани с рак на панкреаса.

NOTCH1

Сигналните пътища на Notch гените са дефектно регулирани при редица типове рак, включително гастроинтестинален тумор, недребноклетъчен рак на белия дроб, рак на гърдата, меланоми и рак на яйчника.

NPM1

NPM1 генни мутации са открити при пациенти с неходжкинов лимфом, остра промиелоцитна левкемия и остра миелогенна левкемия.

НРО

Активиращата мутация в NRAS се среща най-често в меланоми (19%). Това е предиктор за неефективността на терапиите с EGFR инхибитор при рак на дебелото черво и индиректен таргет за лекарства.

PDGFRA

PDGFRA генните мутации са свързани със стомашно-чревни стромални тумори (GIST).

PIK3CA

Сигнален ген, който активира AKT/mTOR сигналния път. Понастоящем се провеждат клинични проучвания с киназни инхибитори за PIK3CA мутанти, независимо от хистологичния тип. PIK3CA мутацията може да бъде предикторен биомаркер за ефективността на някои EGFR инхибитори, които са на пазара.

PTEN

PTEN е най-често срещаният дефектен тумор-супресорен ген в човешките тумори. Различните дефекти в PTEN ускоряват деленето на абнормалните клетки и намаляват шансовете за клетъчна смърт. Типове рак, свързани с дефекти в PTEN: глиобластоми, рак на матката и особено рак на простатата. Някои типове рак на гърдата също са свързани с PTEN мутации.

PTPN11

PTPN11 генните дефекти са свързани с невробластоми, меланом, остра миелоидна левкемия, рак на гърдата, рак на белия дроб и тумори на дебелото черво.

RB1

Ретинобластомният белтък, кодиран от RB1, е тумор-супресорен протеин, който е дефектен при няколко типа тумори. В случай на дефект на RB1, може да се развие рак на пикочния мехур, рак на белия дроб, рак на гърдата, рак на костите или меланом.

RET

RET генните дефекти са свързани предимно с рак на панкреаса.

SMAD4

SMAD4 генните дефекти са свързани с ювенилна полипоза на дебелото черво, рак на дебелото черво и рак на панкреаса.

SMARCB1

SMARCB1 е тумор-супресорен ген; получените досега резултати показват, че неговите мутации са свързани с рядък тип бъбречен рак при деца.

SMO

Ако мутира, генът SMO може да се превърне в онкоген и да бъде свързан например с рак на яйчника.

SRC

SRC генните дефекти са свързани с рак на дебелото черво и рак на гърдата. Откриването на този ген е от първостепенно значение за разбирането на връзката между дефектите в процесите на клетъчна сигнализация и развитието на рак.

STK11

STK11 генните дефекти са свързани както с рак на гърдата, така и с недребноклетъчен белодробен рак.

ТР53

TP53 генът кодира протеин р53, който е много важен тумор-супресорен протеин, защото регулира клетъчния цикъл. Ролята на TP53 понастоящем се открива в няколко типа рак. Той се свързва със следните прояви: меланом, рак на гърдата, тумори на главата и шията, рак на белия дроб, рак на стомаха, рак на дебелото черво, рак на пикочния мехур, рак на простатата и рак на яйчника.

VHL

VHL генните дефекти са свързани с бъбречен карцином (бъбречно-клетъчен карцином).

CHEK2

Генът CHEK2 кодира протеина чекпойнт киназа 2, който действа като туморен супресор, като регулира клетъчното делене, така че да се осъществява по нормален начин. Мутацията в CHEK2 гена може да бъде наследена при рак на гърдата. Освен рака на гърдата, има открити мутации на този ген в рак на простатата, рак на белия дроб, рак на дебелото черво, рак на щитовидната жлеза, рак на яйчника, мозъчен тумор и остеосаркома.

DDR2

Генът DDR2 кодира протеин, рецепторна тирозин киназа (RTK), и се нарича рецептор 2, притежаващ дискоидин домейн. Протеинът е клетъчно-повърхностен и играе роля в регулирането на клетъчния растеж, метаболизма и диференциацията. DDR2 генни мутации са открити в 2,5-3,8% от плоскоклетъчните карциноми на белия дроб и в 4% от белодробните тумори с аденокарцином.

EZH2

Генът EZH2 кодира член от Polycomb семейството (PcG), наречен хистон-лизин N-метил трансферазен ензим, който е известен като потискащ ген. Хистоновата метилтрансфераза участва в регулирането на експресията на няколко гени чрез транскрипционно репресиране. Свръхекспресия на белтъка се открива при рак на гърдата и рак на простатата, но може да се открие и при рак на стомаха, рак на белия дроб, рак на пикочния мехур и рак на ендометриума.

GNAQ

GNAQ генът се намира на дългото рамо на хромозома 9 на позиция 21. Той кодира гуанин-нуклеотид свързващия протеин (G протеин), който е модулатор или трансдуктор на няколко сигнални пътища в клетката. Регулира селекцията и преживяването на В-клетките. Мутацията на гена се открива при пациенти, които имат меланом.

GNA11

Генът GNA11 е подобен на GNAQ. Той кодира α субединицата на G протеините, следователно произведеният протеин играе роля в клетъчната сигнализация. Генът се намира на късото рамо на хромозома 19 на позиция 13.3. Соматични мутации в GNA11 са открити при около 34% от първичните увеални меланоми и до 63% от метастазите на увеалната меланома.

IDH2

Протеинът, кодиран от този ген, е ензим, наречен изоцитрат дехидрогеназен ензим. Този ензим играе роля в производството на енергия за клетката в митохондриите в цикъла на ТКК. Проучванията показват, че генът е мутирал при 9,1% от случаите на остра миелоидна левкемия.

IGF1R

Генът IGF1R се намира на дългото рамо на хромозома 15 на позиция 26.3. Чрез кодиране на IGF1R протеин, генът играе роля в клетъчния растеж и оцеляване. Мутацията на гена може да се открие при рак на гърдата, рак на простатата и рак на белия дроб.

MAP2K1

MAPK1 генът осигурява MEK1 протеин киназа, която е член на RAS/MAPK сигналния път, който играе роля в регулирането на клетъчния растеж, пролиферацията, диференциацията, апоптозата. Мутацията на този ген се проявява в меланома, недребноклетъчен белодробен карцином и в колоректален аденокарцином.

PDGFRB

PDGFRB генът кодира член на имуноглобулиновото суперсемейство, който е част от семейството рецепторни тирозин кинази. Кодираният протеин е тромбоцит растежен фактор бета (PDGFRBβ), който играе роля в клетъчното оцеляване, растеж и пролиферация. Мутацията на гена предизвиква тип рак, който се нарича PDGFRB хронична еозинофилна левкемия.

PIK3R1

Фосфатидилинозитол 3-киназата (PIK3), която частично е кодирана от този ген, играе роля в регулирането на клетъчния растеж, оцеляване, протеиновия синтез и регулирането на определени хормони, включително инсулин. Генът се намира на дългото рамо на хромозома 5 на позиция 33.1. Мутацията на този ген може да доведе до развитието на глиобластом, рак на ендометриума и по-малко разпространени тумори на дебелото черво, гърдата и яйчника.

TGFBR2

Генът TGFBR2 кодира протеина трансформиращ растежен фактор бета 2 (TGFBR2). Този ген, чрез експресиране на TGFRB2 протеина, играе роля в клетъчния растеж и делене. Мутацията на гена може да доведе до развитието на тумор, намиращ се на няколко места в човешкото тяло, включително рак на дебелото черво.

ИНФОРМИРАЙТЕ ДРУГИ

Бъдете социални. Помогнете на познати в борбата с рака като ги информирате за опциите.
ONCOMPASS Gmbh.   |   Privacy Policy